Състояние на правата на човека в България

Годишен доклад на Амнести Интернешънъл

Всяка година Амнести Интернешънъл резюмира състоянието на правата на човека по света в своя годишен доклад. Новото издание на доклада за 2020 г. покрива 149 държави и отбелязва негативни развития и влошаване на общото състояние на правата на човека в резултат на пандемията от Covid-19.

Мерките за спиране на пандемията, предприети от повечето правителства по света, водят до разделение, задълбочават неравенствата и дискриминацията, създавайки подходящи условия за социално изключване и потисничество.

„ В този момент на пандемията е безспорно, че живеем в проваляща се система — на политическо, социално и икономическо ниво. Свидетели сме на резултата от години бездействие от страна на лидерите. Намираме се на кръстопът. Трябва да рестартираме системата си, за да изградим свят, основан на равенство и спазване на правата на човека.“ — заявява Аниес Каламар, генерaлен секретар на Амнести Интернeшънъл.

В частта за България организацията отбелязва значително влошаване на свободата на словото, дължащо се на натиска над журналисти от страна на властите, както и на продължаващия системен контрол върху медиите.

Действията на властите за потушаване на антиправителствените протести през лятото и предложенията на законови промени в ущърб на организациите с чуждестранно финансиране представляват заплаха за свободата на сдружаване у нас.

Амнести Интернешънъл за пореден път отбелязва нуждата от мерки за защита на жертвите на домашно насилие и защита на правата на жените, чието положение е допълнително утежнено от пандемията от Covid-19.

През изминалата година пандемията е довела и до сериозни случаи на дискриминация срещу ромското население и е създала благоприятна среда за използване на език на омразата.

Целият доклад може да прочетете тук.

По-долу ви представяме пълен превод на частта за България:

България

Република България

Държавен глава: Румен Радев

Министър-председател: Бойко Борисов

Влошаване на медийната свобода и свободата на сдружаване в резултат на атакуване на журналисти и строги мерки за потушаване на антиправителствените протести от страна на властите. Поставянето на някои ромски общности под задължителна карантина заради Covid-19 сериозно ограничи тяхното придвижване; длъжностни лица ползваха открито расистка реторика спрямо ромите. Домашното насилие остана широко разпространено, а ресурсите за подкрепа на жертвите недостатъчни. Членовете на ЛГБТИ общността се сблъскваха с дискриминация и социално изключване.

Свобода на изразяването

Като част от извънредните мерки във връзка с Covid-19 през месец март, правителството предложи изменения в Наказателния кодекс, с които да наложат тежки глоби и затвор за разпространение на фалшива информация. Промените са спрени от вето на президента, който се позовава на негативното им въздействие върху свободата на изрязяване.

Медийната свобода продължи да се влошава, а журналистите, които разследват организираната престъпност и корупцията, бяха изправени пред засилен политически и прокурорски натиск под формата на заплахи и сплашване.

През месец юли разследващият журналист Николай Стайков беше разпитван от прокуратурата и заплашен с преследване, след като разпространи документален филм за предполагаемо участие на прокуратурата във финансово престъпление.

Полицията упражни физическо насилие върху няколко журналисти, които отразяваха антиправителствените протести в столицата София през септември. Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа нарече действията „неприемливи“ и призова властите да разследват нападенията.

В своя Доклад относно върховенството на закона, публикуван през септември, Европейската комисия изрази своята сериозна загриженост относно липсата на прозрачност на собствеността на медиите и обърна внимание, че медиите продължават да бъдат обект на систематичен политически контрол. Класираща се на 111-то място от 180 държави в Световния индекс за свобода на пресата, България остава държавата-членка на Европейския съюз с най-нисък стандарт на свобода на медиите.

Свобода на сдружаване

През месец юли Обединени патриоти, партньори в коалиционното правителство, предложиха изменения в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които да наложат непропорционален контрол и строги изисквания за отчетност за организации, които получават чуждестранно финансиране. Обединение от неправителствени организации предупреди, че предложените изменения са в несъответствие с Европейската конвенция за правата на човека и правото на Европейския съюз и могат да създадат враждебна среда за гражданските организации. [В края на годината предложените изменения все още не бяха приети].

През септември десетки хора, включително журналисти и полицаи, бяха ранени, а стотици бяха арестувани при насилственото разпръсване на продължилите месеци антиправителствени протести в София от страна на силите за борба с безредиците. Полицията използва лютив спрей, сълзтотворен газ и водни оръдия срещу протестиращите, които настояваха за оставка на министър-председателя и главния прокурор, както и за цялостна промяна на управлението. Европейският парламент остро разкритикува „насилствената и непропорционална намеса“ на полицията и призова властите да разследват сигналите за прекомерна употреба на сила.

Властите атакуваха бизнеси и отделни лица, свързани с протестите, предполагаемо подлагайки ги на политически мотивирани преследвания и финансов одит. [Антиправителствените протести продължиха до декември].

Насилие срещу жени и деца

Домашното насилие остава широко разпространено и недостатъчно докладвано. Според организации за правата на жените, пандемията от Covid-19 е влошила ситуацията, в която поне осем жени са били убити от своите партньори по време на двумесечния национален локдаун между март и май.

За да се счита домашното насилие за тежко наказуемо престъпление, Наказателният кодекс изисква то да бъде извършено в условия на „системно насилие“ или да бъде предшествано от три отделни случая на насилие от същия извършител. Това подлага жертвите на продължителен риск и ограничен достъп до правосъдие. Жертвите на насилие продължават да са изправени пред затруднения при достъпа до услуги за подкрепа и правна помощ, докато капацитетът в съществуващи центрове за настаняване остава недостатъчен. През май правителството прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие, която цели да подобри координацията между съответните институции и организации.

Дефиницията за изнасилване в Наказателния кодекс не включва изнасилване в брака и изисква доказателства за оказване на физическа съпротива от страна на жертвата, което е в противоречие с международните стандарти. Специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени призова България да направи изменения в Наказателния кодекс, които да включват разпоредби за изнасилване на основание липса на съгласие и експлицитно покриващи изнасилване в брака. Решението на Конституционния съд от 2018 г. да обяви Истанбулската конвенция за несъвместима с Конституцията на България продължава да възпрепятства ратифицирането на конвенцията.

Дискриминация

Пандемията от Covid-19 и националният локдаун влошиха разпространената и преди дискриминация спрямо ромите.

Между март и май местните власти в София, Нова Загора, Казанлък, Ямбол и Сливен наложиха специален режим, включващ задължителна карантина за всички жители, която беше непропорционално прилагана само спрямо кварталите с преобладаващо ромско население. Карантината беше налагана от въоръжена полиция, която издигна заграждения и спираше хората да напускат селищата. В същото време властите не предоставиха достатъчен и безопасен достъп до вода и санитарни условия, медицински консумативи и храна по време на карантината, поставяйки много семейства в още по-голям риск от бедност и заразяване с Covid-19.

Властите в Бургас използваха дронове с температурни сензори, за да измерват дистанционно температурата на жителите на ромските селища и да следят тяхното движение. Властите в Ямбол използваха самолети, за да „дезинфекцират“ ромския квартал в града, където бяха регистрирани случaи на covid-19. Тези мерки бяха приложени само спрямо ромските общности.

Враждебната анти-ромска реторика се засили по време на пандемията, като длъжностни лица открито използваха език на омразата. Партията Българско национално движение — ВМРО представяше ромите като колективна заплаха за цялото население, докато министри от правителството заплашваха с по-строги мерки срещу Covid-19 за ромите, намеквайки, че те умишлено не спазват правилата за физическа дистанция.

През май Специалният докладчик на ООН относно съвременните форми на расизъм и малцинствата призова длъжностните лица да прекратят езика на омразата и ограниченията, насочени към ромските квартали, заявявайки, че нарушават правото на равнопоставеност и правото на свободно придвижване на живеещите там.

Права на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс и интерсекс (ЛГБТИ) хората

В рамките на хомофобска атака през септември в Пловдив, група млади футболни фенове нападнаха и нараниха няколко тийнейджъри, някои едва 14-годишни, които те помислили за принадлежащи към ЛГБТИ общността. Твърди се, че нападателите са искали да „прочистят“ града от ЛГБТИ хора. Пловдивската прокуратура инициира криминално разследване [което в края на годината все още продължаваше].

Според изследване на Агенцията на Европейския съюз за основните права над 70% от ЛГБТИ хората в България се чувстват принудени да крият своята сексуална ориентация, а 40% избягват определени места от страх, че могат да бъдат нападнати или заплашвани.