Стига митове!
Осем от най-разпространените неверни твърдения за търсещите закрила в България и Европа
Темата за бежанците и търсещите закрила вече не е част от централните новини. Но това не значи край на проблемите, които карат милиони хора да напуснат родните си места и да потърсят сигурност и нов живот в България или Европа.
Вероятно ще дойде момент, в който съдбите на тези хора отново ще се превърнат в централна тема на общественото говорене. Важно е, когато това стане, да противостоим на предразсъдъците и манипулативната информация, която цели създаване на разделение, страх и неприемане. Припомняме 8 широко разпространени неверни представи по отношение на търсещите закрила, за да не се „хващаме на въдицата“ занапред.
1. Митът за фалшивите бежанци
Чували ли сте изказвания от рода на „Какви бежанци? Там няма война, няма от какво да бягат.”
Те са провокирани от грешното разбиране, че бежанците са единствено хора, които бягат от територии на активни военни действия.
Каква е истината? Според чл. 8 от Закона за убежището и бежанците „Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.”
Както се вижда, не е задължително човек да бяга от зона на военен конфликт, за да търси закрила. Животът на човек в дадена държава може да бъде застрашен по множество причини. Един пример — основателните опасения от преследване може да се продиктувани от принадлежността на човек към дадена социална група, каквато е да речем ЛГБТ общността. Според данни на ILGА в 68 държави членки на ООН еднополовите връзки са криминализирани.
2. Митът за огромните социални помощи
Чели ли сте коментари като „Казаха, че на един бежанец му се полагат по 1000 лв. месечно, докато тук една майка с дете взима 240 лв.“
Негативното отношение към търсещите и получили закрила в България често е продиктувано от убеждението, че те получават голяма финансова подкрепа, която ощетява местното население. Това е често използвано за манипулация на общественото мнение, което цели пряко противопоставяне на обществени групи.
До януари 2015 г. настанените в центровете за търсещи закрила към Държавната агенция за бежанците (ДАБ) получаваха по 65 лв. на месец за храна, защото тогава такава не се предоставяше. Впоследствие тази практика беше преустановена и ДАБ започна да предоставя храна. Понастоящем, търсещите закрила, настанени в центровете на ДАБ, получават подслон, храна и базова здравна грижа.
Ако молбата за закрила получи положителен отговор от институциите и дадено лице получи бежански или хуманитарен статут, то има право да получава социални помощи по реда, предвиден за български граждани.
3. Митът за нежеланата интеграция
Казвали ли са ви неща от рода на „Бежанците никога няма да се интегрират. Просто не искат.“
Интеграцията е многопластов и сложен процес. Именно неяснотата по отношение на понятието и невъзможността винаги да бъде доказано с конкретни цифри, е причина често да бъде използвано за манипулация на общественото мнение.
Каква е истината? Голяма част от търсещите закрила в България активно търсят приобщаване към българската култура чрез езикови обучения и програми за културна и гражданска ориентация, предоставяни най-често от неправителствени организации като Каритас София и Българския червен кръст.
През последните години в резултат на усилията на институциите и гражданските организации съществено се повишава и броят на децата, записани на училище. Законодателните промени — станали възможни и в контекста на приемането на новия Закон за предучилищното и училищното образование, водят до шесткратно увеличение в процента на обхващане на децата от образователната система. Така, ако през учебната 2016/2017 г. той е около 10% — 119 деца от общо 1319 в задължителна учебна възраст, настанени в центрове на ДАБ (към 19.10.2016 г.), то още през следваща — 2017/2018 г. процентът става 60% — 189 от 338 в ДАБ. Тези данни остават стабилни и през 2018/2019 и 2019/2020 г.
Нека припомним, че интеграцията е двустранен процес, който изисква активното участие на местното население. Проучване на нагласите на българите спрямо бежанците на ВКБООН, публикувано през ноември 2020 г., посочва, че едва 28.6% от българите са готови лично да помогнат за интеграцията на бежанци в местното общество.
4. Митът, че ЕС приема най-много бежанци
Чували ли сте неща от рода на „Защо Европа приема всички бежанци. Защо не ги приютяват богати съседни мюсюлмански държави, които са им много по-близки?“
Говоренето за вълни, нашествия и тълпи от бежанци, често предизвиква усещането, че страните от Европейския съюз са единствените, които отделят усилия и ресурси в помощ на търсещите закрила по света.
Каква е истината? Тук цифрите са много ясни. Данните на Върховния комисариат на ООН за бежанците за 2019-та сочат, че 5-те страни, които са приели най-много търсещи закрила са Турция, Колумбия, Пакистан, Уганда и Германия. 73% от принудително изселените хора в световен мащаб са приети от съседни държави, а 80% от принудително изселените са приети от страни, които са засегнати от недостиг на храна.
5. Митът за мързеливите бежанци
Чували ли сте неща като „Те изобщо не искат да работят, тук са заради социалните помощи.“
Каква е истината? Търсещите закрила в България имат право да започнат работа след третия месец от подаване на молбата им за закрила. Има неправителствени организации, които работят в подкрепа на интеграцията на търсещите и получили международна закрила на пазара на труда. Те съдействат за осъществяването на контакт между работодатели и търсещи закрила, защото работодателите нямат информация за тези възможности.
Най-често бежанците започват работа в сфери като селско стопанство, търговия на дребно, строителство, аутсорсинг (заради познанията по редки езици, които се търсят от международните компании), преработваща промишленост и гастрономия.
Каритас София, една от организациите, които активно работят за трудовата интеграция на търсещи и получили международна закрила, предоставя следните данни:
6. Митът за богатите бежанци със скъпите телефони
Чували ли сте неща като „Какви ти бежанци като всеки има скъп телефон и плаща само до България над 1500 долара?”
Идеята, че притежанието или липсата на една вещ може да бъде знак за материалния статут и изобщо за съдбата на човешко същество, е абсолютно подвеждаща.
Каква е истината? Бежанците по света са в неравностойно положение и данните на Световия икономически форум показват, че вероятността те да имат смартфон е 50% по-ниска спрямо общото население. Това се дължи главно на разходите; бежанците по света често харчат до една трета от разполагаемия си доход, за да останат свързани със своите роднини и близки, които са пръснати в различни държави, а понякога може да са и в животозастрашаваща ситуация.
7. Митът за младите, здрави мъже нашественици
Виждали ли сте коментари като „Това не са никакви бежанци, а млади мъже, пратени тук целенасочено.”
Дали това да си мъж означава, че ти не можеш да бъдеш жертва на гонения, заплахи, застрашаване на живота? Твърдението, че истински уязвими бежанци са само жените и децата, а мъжете носят заплаха за Европа, е манипулативно.
Каква е истината? По данни на Държавната агенция за бежанците за 2019 и 2020 мнозинството потърсили закрила в България са от мъжки пол. От тях обаче около 30% са под 18 години, а 70% от лицата под 18 г. са непридружени. Според действащото законодателство това са деца и подлежат на специална закрила.
Освен това има много причини, които обясняват защо повече мъже търсят закрила в България и други европейски страни отколкото жени. Често пъти жените и малките деца остават в бежански лагери в страни, съседни на страните на произход, които са пренаселени и с лоши хигиенни условия, но все пак представляват по-малък риск от опасния път към Европа. В бежанските лагери в Ливан са настанени основно жени и деца, а страната е приела най-голям брой бежанци на глава от населението в света. Истината е, че за семейства е по-трудно да се придвижват заедно, а момичетата и жените рискуват да станат жертва на злоупотреби и изнасилвания.
8. Митът за „нелегалните“ хора
Чували ли сте неща като „Щом са влезли нелегално, направо да ги връщат!“
Разпространено е схващането, че ако лице пресече границата на държавата не през контролно-пропускателните пунктове (по нелегален път), то нарушава закона и задължително трябва да бъде върнато.
Каква е истината? Съгласно Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) държавите не могат да връщат обратно хора, ако експулсирането им би довело до нарушаване на техните права, гарантирани от член 2 (право на живот) и член 3 (забрана за изтезания, нечовешко или унизително отношение или наказание) .
Член 15 от ЕКПЧ допълнително пояснява, че тези права са абсолютни и не могат да бъдат дерогирани дори при извънредни ситуации.
В някои изключителни случаи държавите също не могат да експулсират хора, които биха страдали от грубо нарушение на член 5 (право на свобода) или член 6 (право на справедлив процес) от ЕКПЧ в държавата, където ще бъдат върнати.
В допълнение към абсолютните забрани за отстраняване, съгласно Конвенцията за бежанците от 1951 г. и съгласно Директивата за квалификацията на ЕС (2011/95 / ЕС), бежанците и притежателите на статут на субсидиарна закрила могат да бъдат отстранявани само в изключителни ситуации и само, когато това не противоречи на абсолютните забрани, произтичащи от ЕКПЧ.
И нека повторим отново: Никой не е нелегален!
