Становище на Амнести Интернешънъл България относно проекта за Национална стратегия по миграция на Република България 2021–2025 г.

Амнести Интернешънъл е глобално движение от над 7 милиона души, което от 1961 г. насам се бори за защитата на правата на човека. Правата на мигрантите и лицата, търсещи и получили международна закрила са права на човека и един от програмните приоритети на Амнести Интернешънъл България.

В този смисъл отчитаме важността на приемането на нов стратегически документ в областта на миграцията, който да очертае ясна визия за приоритетите през следващите години при стриктно зачитане на международните стандарти и правата на човека.

В свое публично изявление от май 2020 г. Амнести Интернешънъл обръща внимание на факта, че мигрантите и лицата, търсещи и получили международна закрила са особено тежко засегнати от пандемията. Те срещат специфични предизвикателства поради своя правен и имиграционен статус, несигурнa ситуация на пазара на труда и затруднен достъп до социално подпомагане и здравни услуги. Положението им е допълнително усложнено от езиковите и културни бариери, ксенофобията, расизма, дискриминацията, стигмата и социалното изключване. Подобни тревожни констатации правят и много други международни организации.

Ситуацията в България не е изключение и работата на гражданските организации на терен показва, че пандемията има негативно влияние върху психичното здраве на бежанците, създава затруднения за достъпа до образование на децата и е свързана с нарастваща безработица и невъзможност за покриване на нуждите.

В тази динамична и предизвикателна обстановка през месец ноември 2020 г. Европейската комисия представи новия План за действие на Европейския съюз за интеграция и приобщаване (2021–2027). В него се обръща внимание на факта, че успешните интеграционни политики са крайъгълен камък на една добре функционираща система в областта на убежището и миграцията. Новият План за действие предлага конкретни дейности, дава насоки и очертава финансирането на инициативи, предназначени да осигурят включване за всички.

В този контекст прави впечатление почти пълното отсъствие на темата за интеграцията в предложения проект за Национална стратегия по миграция (2021–2025). Освен, че името на стратегическия документ е променено спрямо предишната Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015–2020), интеграцията отсъства и като цел на новата стратегия.

Отчитайки гореизложеното, Амнести Интернешънъл България отправя следните препоръки:

Относно Раздел IV. Национални политики в област „Свободно движение, законна миграция и интеграция“:

1. Включване на интеграцията на лица, получили международна закрила като цел на Стратегията.
2. Предвиждане на механизъм за координация на интеграционните процеси, в това число повишаване на капацитета на общините, които имат ключова роля според Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумение за интеграция на чужденци с предоставено убежище или международна закрила от 2017 г.
3. Гарантиране на правата на непридружените деца-чужденци и създаване на условия за изграждане и функциониране на Сигурни зони във всички регистрационно-приемателни центрове, в допълнение към вече изградените две такива в град София.

Относно Раздел V Национална политика в област Сигурност:

1. Да се прекрати практиката по принудително задържане на непридружени деца, които се регистрират като възрастни.
2. Да се гарантира придържането към международните и европейски стандарти и да не се допуска изблъскване на хора от границата.
3. Да се гарантират правата на лицата, задържани в СДВНЧ.

Относно Раздел VIII. Политики по миграция в извънредна ситуация

В допълнение към горните препоръки обръщаме внимание на необходимостта новата Национална стратегия по миграция да отчете реалностите във връзка с климатичните изменения. Раздел VIII от предложения проект описва политиките по миграция в кризисни и извънредни ситуации, но пропуска да отчете тенденцията връщането на хора, търсещи международна закрила заради климатичните промени да се счита за нарушаване на правата на човека. През 2020 г. Комитета за правата на човека на ООН взе историческо решение по случая на гражданин от Кирибати — една от най-застрашените от глобалното затопляне страни в света. Решението не е правно обвързващо за държавите-членки на ООН, но може да служи за референция в бъдещи дела.

Според Комитета принудително връщане в такива случаи нарушава правата по член 6 (Право на живот) и член 7 (Никой не може да бъде подлаган на мъчение или на жестоко, безчовечно или унизително третиране или наказание) на Международния пакт за граждански и политически права.

Относно Механизъм за отчитане на Стратегията:

1. Създаване на възможност за включване на граждански организации в работата на Националния съвет по миграция, граници, убежище и интеграция, в това число на правозащитни организации. Въпреки трудната пандемична обстановка именно неправителствените организации в България продължават да бъдат основният източник на подкрепа за интеграцията на бежанците и считаме, че техният опит и експертиза ще допринесат за работата на Националния съвет и разработваните от него политики при придържане към най-високи международни стандарти и защита правата на човека.

Очакваме, че направените от нас предложения ще бъдат отчетени във финалната версия на проекта за Национална стратегия по миграция 2021–2025.