Прави да търсят права
Девет забележителни българки и техният принос в борбата за права на жените у нас
Преподаване, превод, създаване на общности, вдигане на глас срещу статуквото, личен пример — начините за отстояване на правата на човека са много. Нека кажем малко повече за някои от жените, които имат голям принос в борбата за правата на жените в нашата България още от периода на Възраждането.
Станка Николица Спасо-Еленина (1835–1920) е първата българка, отпечатала авторско стихотворение, но това не е единствената причина да я включим в нашата поредица. През 1853 г. тя превежда част от съчиненията на сръбския писател Доситей Обрадович под заглавие „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“, с което за първи път изважда наяве въпроса за еманципацията на българските жени. По време на Възраждането книгата става учебно помагало в някои училища, а в наши дни родната й къща в Разград е превърната в музей.
Вела Благоева (1859–1921)
Като млада учителка във Възрожденска България Вела Благоева взема участие в най-напрегнатите борби за национална политическа и духовна независимост. През 1884 г. Вела става отговорен редактор на сп. “Съвременний показател”, където публикува статията “По женското образование”. В нея тя поставя проблема за неравноправието между жената и мъжа у нас. В началото на ХХ век Вела Благоева става инициатор за създаването на Български женски съюз, а през април 1904 г. излиза и първата книжка на новото женско списание “Женски труд”, редактирано от нея. На неговите страници тя лансира идеята, че в България се появява една нова сила — българската трудова жена, която тепърва ще допринася към обществения живот.
Екатерина Великова Пенева–Каравелова (1860–1947)
Името на Екатерина Каравелова свързваме с успешното организиране на общности в България. Тя е сред учредителите на Българския женски съюз, и е един от създателите на Комитета за защита на евреите през 30 г. на ХХ век. Съпругата на Петко Каравелов успешно представлява България и на ІV конгрес на Международната женска лига за мир и свобода (1–7 май 1924 г. във Вашингтон). След завръщането си обикаля цялата страна и изнася беседи, посветени на борбата за мир. През 1925 г. е избрана за председател на българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, а година по-късно към организацията се присъединява и Македонският женски съюз — организация на жените бежанки от областта Македония, установили се в България.
Родом от Варна, Теодора Ноева е една от първите защитнички на женските права в България. През 1893 г. заедно с брат си Атанас Манов започват да издават първото периодично дамско списание „Женский свят“, а Ноева остава негов главен редактор до излизането на последния брой през 1899 г. Статиите в него включват биографии на известни жени, дебати относно равното заплащане между половете, разкази за жени с най-различни професии, дори обсъждане на правото на една жена да гласува.
През 1896 г. Ноева е в центъра на грандиозен скандал, след като извършва нечуван за времето си акт — подава заявление в Градското общинско управление с молба да бъде вписана в избирателните списъци — една от първите подобни прояви в България. Въпреки краткия живот на „Женский свят“, Ноева се смята за един от първопроходците на българската следосвобожденска журналистика, и проправя път за много други „женски“ списания в цялата страна. През 1930 г. тя основава дарителски фонд „Иван Г. Ноев“ към Варненската мъжка гимназия „Фердинанд I”, а през 1937 г. е лично наградена от цар Борис III за активната си благотворителна дейност.
Лидия Михайловна Шишманова (1866–1937) е украино- българска писателка, която заема активна гражданска позиция още в края на XIX век — период, през който Висшето училище в София (сега Софийски университет „Св. Климент Охридски“) все още не приема жени. Нейната статия „Жената и висшето училище” се обявява в защита на правото на жените да се образоват за свое собствено благо, както и за благото на обществото. Шишманова е и една от най-гласовитите защитнички на заслугите на българските жени за оцеляването на страната по времето на Първата световна война. През 1920 г. на митинг организиран от Международната женска лига за мир и свобода в Женева тя заявява че ако българските жени са имали право на глас по време на войната, никакъв натиск отвън или отвътре не би бил в състояние да „вмъкне страната ни в тази война“. Две години по-късно Шишманова публично отхвърля станалия непопулярен Закон за трудовата повинност, който изисква девойките, навършили 16 години, да извършват общественополезен труд за период от 6 месеца.
Жени Божилова–Патева (1878–1955) е журналистка, общественичка и основателка на Бургаското женско дружество „Самосъзнание”, което създава неделни училища за неграмотни. В началото на века тя учи философия и социология в Париж, а след завръщането си в Бургас домът ѝ се превръща в истинско културно средище — сред гостите са личности като Александър Стамболийски, Петко Росен, Найчо Цанов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Никола Сакаров, Адриана Будевска и Анна Карима. Жени Патева е сред основните фигури в подготовката за създаването на Български женски съюз. През 1901 г. тя става член на управителния му съвет, а книгата ѝ „В помощ на жената” е в основата на идеологията на БЖС. Тя е един от най-активните дейци на Българския женски съюз — занимава се с учителска дейност, непрестанно пише статии, защитава мира и правата на онеправданите. От 1905 г. сама ръководи официалния печатен орган на движението за правата на жените в страната — вестник „Женски глас“. През 1908 г. Българският женски съюз я изпраща в Амстердам като делегат на конгреса на Международния женски съюз. В творческата си биография има над 500 статии, съчинения и разкази, както и многобройни преводи.
Димитрина /Димитрана/ Иванова (1881–1960) е една от първите жени в България, на които е позволено да практикуват право. През 1911 г. започва работа в Българския женски съюз — най-голямата национална организация, която се бори за правата на жените — и в последствие се превръща в една от най-изявените активистки на групата. Създава сп. „Жената” (1928 г.), специализирано в изследване на правните аспекти на статуса на жената. По-късно става и негова редакторка.
Голямата мечта на Димитрина е на българските жени да бъде дадено правото да гласуват и те да бъдат равноправни на мъжете в различните сфери на живота.От 1926 г. до 1944 г. е начело на БЖС, като по време на нейното управление през 1937 г. се приема закон, според който омъжените жени, разведените и вдовиците над 21-годишна възраст получават правото да гласуват на общински избори!
Елисавета Карамихайлова (1897–1968) може да се похвали с много първи места — тя е първата жена хабилитиран преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, и първата жена професор по физика в България.
Основава както катедрата по атомна физика в СУ, така и лабораторията по радиоактивност към Физическия институт на БАН, но е смятана за политически „неблагонадеждна” от комунистическия режим, който ѝ забранява да участва в международни научни конференции и спира кореспонденцията й със западния свят. В периода 1951–1954 г. е направен опит за изключване на Карамихайлова от Софийския университет, но мнозина физици застават в нейна защита и в крайна сметка тя запазва мястото си.
Райна Касабова (1897–1969)
Последната личност в нашия кратък обзор идва от забележително семейство — баща й е участник в Шипченската епопея, а кръстник на майка й е самият Васил Левски. На 15 годишна възраст Райна се записва тайно от своите родители на самарянски курс по време на мобилизацията преди Балканската война, и потегля на югоизток. Касабова е най-младата полева сестра в лазарета край Мустафа Паша (днешен Свиленград), но след посещение на близкото летище тя започва да мечтае за кариера на пилот. Виждайки огромното ѝ желание, авиаторите се съгласяват. След като е снабдена с необходимото оборудване, Райна Касабова се качва на наблюдателското място на самолета „Воазен” с пилот Стефан Калинов. Прелитайки над Одрин на 30 октомври 1912 г., в ролята си на авиатор тя хвърля позиви на турски и френски, които да информират одринчани за реалното им положение — че крепостта съвсем скоро ще бъде превзета от българите и всяка следваща напразна жертва може да бъде избегната при евентуална капитулация.
Фактът, че Райна е призната за първата жена в света, участвала във въздушна бойна мисия, не е маловажен, но още по-впечатляваща е същността на стореното от нея — тя не хвърля бомби, не убива хора, не разрушава културно наследство, и не се опитва да заблуди противника, а да го предпази от излишни кръвопролития. В чест на заслугите на Касабова през 2009 г. ледник на Земя Греъм в Западна Антарктида получава името й.
— -
За създаването на статията е използвана информация от различни източници: Duma.bg, Oldburgas.com, Edna.bg, Momichetata.com, Chernomore.bg и др.
