Какво пожънахме след близо 30 години в Съвета на Европа?

През май тази година се навършват 28 години откакто България става член на Съвета на Европа. Какво значи фразата “Ще съдя България в Страсбург!” и какви са ползите от членството ни за българското общество?

Съветът на Европа (да не се бърка с Европейския съюз!) е създаден след Втората световна война като международна организация за насърчаване на демокрацията, правата на човека и върховенството на закона. Основополагащият акт и основен правен инструмент на организацията е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС). България ратифицира ЕКПЧОС през 1992 г. като по силата на тази ратификация приема юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека.

Приемането на необходимите мерки по изпълнението на съдебните решения се контролира от Комитета на министрите към Съвета. Държавите членки (към този момент 47 на брой) имат договорно задължение да отстранят установените нарушения на Конвенцията.

В следствие на съдебни решения на Съда срещу България, бихме могли да проследим поне12 положителни последици:

1. Премахване на възможността за затвор при обида и клевета, както и отпадане на правомощието на прокуратурата да образува производства, когато обидата или клеветата е насочена към длъжностно лице и изпълняване на задълженията му.
2. Право на обещетение при случаи на прекомерна употреба на огнестрелни оръжия от правоприлагащите органи и използването им само в случаи, когато е наистина необходимо.
3. Ефективни реформи срещу прекомерното продължително задържане под стража.
4. Възможност за съдебен контрол при експулсирането на чужденци, при който да се вземат под внимание личния и семеен живот, степента на интеграция и връзките с родната им страна.
5. Разглеждане в по-кратки срокове на жалби срещу заповеди за задържане с цел екстрадиция или експулсиране.
6. Възможност за обезщетение или ускоряване на процедурата при прекомерната продължителност на съдебното производство.
7. Ограничена дължина на досъдебната фаза на производствата, така че да не надвишава два месеца.
8. Осигуряване на възможност за възобновяване на наказателни производства спрямо задочно осъдени лица.
9. Съдът става компетентен при регистрация на нови вероизповедания, а не органите на изпълнителната власт.
10. Премахване на забраната за пътуване и отнемане на паспорт въз основа на данъчен спор.
11. Възможност за обжалване на забраната за напускане на страната по всяко време на наказателното производство.
12. Премахване на забраната за напускане на страната, ако няма риск за обвиняемия да напусне страната и осигуряване на възможност за търсене на обещетение.

Тези 12 промени струват над 160 000 евро на страната ни под формата на обещетения, които България е трябвало да заплати по съответните дела. Но цената в парично измерение, която България е била осъдена да плати, е скромна сума в сравнение с извоюваните граждански свободи, които са валидни за поколения напред.

Показателен за стойността на тези 12 “победи” е фактът, че независимо колко компрометирана, скандална или спорна е една личност в родината ни, при нарушение на правата й, първата фраза в медийното пространство е “Ще съдя България в Страсбург”. Този френски град, макар и без излаз на море, се е превърнал в своеобразен пристан на копнежа за справедливост, от която толкова имаме нужда в България. От нас и от вас зависи дали ще разчитаме винаги на чуждите везни на Темида или ще изградим върху чуждия фундамент едно справедливо общество, в което най-висша ценност ще е човешкото достойнство.

Автор: Стефчо Станев, правен експерт и международен застъпник за правата на човека към Амнести Интернешънъл България. Авторът работи във финансовия сектор във Франкфурт, но този коментар отразява личното му мнение.