Ивета Чернева: Свободата на словото е това право, което обгръща и предпазва всички останали права.

Продължителното и задълбочаващо се влошаване на свободата на словото в България малко по малко оформя среда на безнадеждност и скептицизъм, че път нагоре изобщо съществува. Решение обаче винаги има. А може би една от стъпките към подобрение е по-голямо внимание към проблема от страна на международната общност.

Този месец предстои да бъде избран нов Специален докладчик на ООН за свободата на словото. Специалист по права на човека със сериозен опит в САЩ и в 5 агенции на ООН Ивета Чернева е първата българка независим кандидат за тази длъжност. Нещо повече, тя е селектирана сред първите пет кандидати, които се състезават на финалната права на конкурса.

Какво всъщност означава Специален докладчик на ООН?

Специалните докладчици са независими експерти, назначавани от Съвета на ООН по права на човека. Те имат функцията на наблюдатели и съветници относно спазването на правата на човека и сигнализират публично в случаите на нарушаване на тези права в конкретни държави или на глобално ниво.

Специалните докладчици отговарят на индивидуални жалби, провеждат проучвания и инициират визити в държавите с нарушения на правата на човека, където могат да окажат подкрепа на властите за разрешаване на проблема. Такива визити имат изключително важна роля за хвърляне на светлина върху незачитането на правата на човека и служат за насочване на международно внимание в подкрепа на засегнатите общности.

Ето какво ни сподели Ивета Чернева за длъжността и плановете си в подкрепа на свободата на словото у нас малко преди да бъдат обявени резултатите от конкурса.

Разкажи ни повече за себе си и за опита си в защитата на правата на човека. Защо правата на човека и в частност свободата на словото са достойна и значима кауза?

Свободата на словото е това право, което обгръща и предпазва всички останали права. Това не е само право само по себе си, а изворът на останалите права на човека. Затова и е най-важното. Без свобода на словото не можем да споделим за нарушения на човешки права, не можем да пишем за това, не можем да говорим открито по медии и не можем да се организираме публично да изразим възмущение или подкрепа. А точно тези правозащитни дейности са ключът към адресиране на проблемите. В много случаи точно когато злодеянието се разкрива и започва да се говори за това, тогава и самото нарушение спира. Това действа безотказно почти всеки път.

Вече 14 години работя в защита на правата на човека. Имам опит в както в системата на ООН, където съм работила в общо 5 агенции, така и в САЩ в институции като Държавния департамент и Пентагона. Сега работя в България, където винаги съм готова „да скоча“ срещу нарушенията на медийната свобода или други права на човека.

Разкажи ни повече за кандидатурата си за специален докладчик на ООН за свободата на словото. Според теб какво е значението може да има Съветът на ООН по правата на човека, особено при положение че САЩ го напуснаха?

Аз съм независим кандидат за Специален докладчик на ООН за свободата на словото. Стигнах в челната петица на състезанието сама, без подкрепа на правителства. Окончателното решение ще се гласува от Съвета на ООН по правата на човека през юли. Съветът е с 47 държави-членки на ООН (от 193 държави-членки общо) по време на всеки един период, така че по дефиниция повечето държави членки липсват от Съвета през цялото време на всеки един период. Липсата на една държава не може да дискредитира Съвета. Вярно е, че през 2018 г. САЩ се оттегли от Съвета по правата на човека, но се надявам и смятам, че това ще бъде коригирано много скоро.

Как изглежда за теб ситуацията със свободата на словото в България? Как би могла да използваш подобна позиция в ООН за разрешаване на проблемите в България, която тази година отново бе поставена на 111-то място в света от „Репортери без граници”?

България е държава-членка на ЕС. Тук журналисти не се затварят масово по затворите, както, за съжаление, се случва в други държави по света. В същото време имаме голям проблем с това кой притежава медиите, кой назначава и уволнява, и кой задава посоката. Скорошната неясна смърт на журналиста Георги Александров във Варна например ме обезпокои силно. Виждали сме и как се палят коли на журналисти. Бих използвала ролята си на Специален докладчик на ООН за свобода на словото, за да осветлявам всеки един подобен случай и да изисквам разследване — не само в България, но и по света. По мандата ще работя от България, където живея щастливо. Обществото ни ще има международен съюзник, базиран тук на място в София, който ще е готов да откликне веднага и който ще е запознат със ситуацията отблизо, а не от разстояние, бидейки в някоя дипломатическа столица. Благодаря на Амнести Интернешънъл България за подкрепата. Надявам се да сме си полезни и активни сътрудници в борбата за свобода на словото в България. Една нелека, но затова пък много достойна и важна задача.