За търсещите и получилите международна закрила в България — права и предизвикателства
Всяка година на 20-и юни отбелязваме Световния ден на бежанеца. Това обаче не е единствената дата, на която да говорим за хората, които са загубили закрилата на своята собствена държава, и за предизвикателствата, които те срещат, когато дойдат в България. Негативните нагласи на българското общество към търсещите и получилите закрила продължават да бъдат сериозен проблем. Ксенофобията и липсата на толерантност към тях се дължат до голяма степен на формирана от медиите нетърпимост и липса на осведоменост за техните проблеми, които се оказват и значителна пречка за пълноценната им интеграция у нас.
Какво казват цифрите?
През 2019 г. общият брой лица, потърсили закрила в България, е 2152, като традиционно най-много са хората, идващи от Афганистан (997), Сирия (487) и Ирак (303). От всички, потърсили закрила у нас миналата година, едва на 181 лица е предоставен статут на бежанец и на 300 — хуманитарен статут. С други думи, 22% от всички кандидати за международна закрила са получили такава. За сравнение, през 2015 г. — годината на най-силен „бежански натиск“, съотношението не надвишава 27%. Тези данни ясно разкриват една реалност, която противоречи на модерната в последните години медийна реторика за милиони мигранти, заливащи страната ни. Зад статистиката обаче стоят съдби на реални хора. Малко повече информация за политическата картина и климата на несигурност в държавите им на произход би могла да ни помогне да придобием по-ясна представа за причините те да се озоват в България.
Това, което обединява водещите в класацията страни, са продължаващите конфликти с местни ислямистки групировки, както и консерватизмът, диктуван от строги религиозни догми. Военната опасност и репресивните режими са класически предпоставки за обстановка на насилие, от която населението неизбежно страда. Основната причина, която кара хората да напускат родните си места в търсене на сигурност, е рискът от преследване или наличието на сериозна опасност от тежки посегателства върху тях. Те напускат родината си, когато заплахата за живота и сигурността им не може да бъде избегната. В такъв случай тези хора имат нужда от международна закрила и имат правото да я потърсят при пресичане на държавната граница.
Какво се случва с търсещите закрила, когато попаднат в България?
Дори да не са влезли в държавата по законоустановения ред, тези хора имат право да подадат молба за международна закрила. Органът, компетентен да реши дали да удовлетвори молбата, като предостави закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут, е Председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Тази закрила се предоставя по силата на Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. (Женевска конвенция) и Нюйоркския протокол към нея от 1967 г. На европейско ниво тя е допълнена от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, определяща международната закрила на граждани на трети държави или лица без гражданство. На национално ниво ДАБ се ръководи от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който урежда правата и задълженията на търсещите и получилите закрила в България, както и производството за разглеждане на молбите за закрила.
Какви са правата на търсещите закрила по време на производството?
Докато тече производството, кандидатите за международна закрила в България имат право да останат на територията на страната. Те обаче имат ограничена свобода на движение. През това време ДАБ има задължението да осигури тяхното настаняване, прехрана и медицинска помощ, финансова помощ за нуждаещите се — хора с увреждания, с хронични заболявания, майки, самотни родители и пр., както и да осигури образованието за ненавършилите пълнолетие.[1] Ако производството не приключи до три месеца от подаването на молбата за закрила, кандидатите за закрила придобиват и правото на достъп до пазара на труда.[2] Наемането им на работа, от своя страна, им дава възможност да се превърнат в самостоятелни и активни членове на обществото.
Ако молбата бъде отказана…?
При отказ за предоставяне на международна закрила и изчерпване на всички национални средства за защита, чужденецът има възможност да подаде жалба в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), който прилага Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Въпреки че Конвенцията не регламентира правото на международна закрила, Съдът е възприел в практиката си принципа на забраната за връщане (non-refoulement), въведен с Женевската конвенция от 1951 г., и е установил, че ЕКЗПЧОС налага абсолютна забрана за връщане на всяко търсещо закрила лице, когато това би го изложило на действителен риск да бъде убито или да стане обект на изтезание или друго нечовешко или унизително отношение.
Няколко примера: През октомври 2019 г.[3] на тези основания Съдът заявява, че заповедта на българските власти за експулсиране в Сирия на бивш сирийски военнослужещ с мотива, че представлява заплаха за националната сигурност, нарушава чл. 2 и 3 от Конвенцията заради нестихващото насилие в Сирия. В друго дело от февруари 2020 г. ЕСПЧ отново намира, че България ще е в нарушение на Конвенцията, ако депортира търсещи закрила в България членове на китайското уйгурско малцинство, за което има редица сведения, че е обект на репресии от режима в Китай.[4]
Ако молбата бъде удовлетворена…?
Удовлетворяването на молбата за предоставяне на закрила води до предоставянето на чужденците на статут на бежанец или хуманитарен статут и създава нуждата от ефективното им интегриране в българското общество. Интеграцията се осъществява съобразно Наредбата за интеграция на чужденците с предоставена международна закрила [5] и предвижда помощ в търсенето на място за живеене и работа, осигуряването на курсове за професионално образование, обучение по български език, записване на децата в общинска детска градина или училище, както и осигуряване на здравни и социални услуги. Това е от ключово значение за предоставянето на достойни условия за живот на хората, получили закрила, и за тяхната успешна реализация. Освен това, когато интеграцията е добре управлявана, тя носи ползи за националния трудов пазар и икономически растеж. В тази връзка, едно позитивно развитие в интеграцията на получилите закрила представлява облекчаването на условията за достъп до общински жилища, което значително намалява риска от бездомност сред тях.[6]
Каква е нашата роля?
Важно е да отбележим, че процесът на интеграция е двупосочен и изисква както участието и приспособяването на получилите международна закрила, така и на приемащото общество. Ефективността на мерките за интеграция зависи от действията на изпълнителната власт. Но за истинската интеграцията в обществото са нужни и промяна в нагласите на населението, както и упорита борба с предразсъдъците. Данните на международни организации разкриват атмосфера на ксенофобия и дискриминация в България, които се изразяват в случаи на насилие и увеличена вероятност от автоматично отхвърляне на молбите за закрила на хората, идващи от Пакистан, Ирак, Алжир и Афганистан.[7]
Под напора на обществени предразсъдъци и насаждан страх от страна на медиите, хората от тези географски ширини редовно биват възприемани като терористи. Твърде често се забравя фактът, че те обикновено бягат именно от тероризъм и размирици по родните си места, за да дойдат тук с надежда да започнат живота си наново. Затова толерантността от страна на всички нас е ключов фактор за засилването на социалната сплотеност и разбирателство с тези хора. Изгубили сигурността на родния си дом, те имат нужда от помощ и приемане, за да успеят да се приобщят към нашето общество. Нека им ги дадем!
[1] Чл. 29, ал. 1 ЗУБ; чл. 26, ал. 1 ЗУБ.
[2] чл. 29, ал. 3 ЗУБ.
[3] O.D. v. Bulgaria, аpp. no. 34016/18, judgment of 10 October 2019.
[4] M.A. and Others v. Bulgaria, app. no. 5115/18, judgment of 20 February 2020, paras. 73–76.
[5] Наредбата за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила, приета с ПМС № 144 от 19.07.2017 г.
[6] Решение 2817 на АССГ по дело №716/2019г. от 24.04.2019 г.
[7] AI — Amnesty International: Human Rights in Europe — Review of 2019 — Bulgaria [EUR 01/2098/2020], 16 April 2020, ; UN High Commissioner for Refugees (UNHCR), UNHCR Submission for the Universal Periodic Review — Bulgaria — UPR 36th Session (2019), 9 January 2020.
Автор: Боянка Христева
