Временна дерогация: Как да не прекрачим границите

Относно намерението на българските власти за временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи

Поради извънредното положение, България планира да уведоми Генералния секретар на Съвета на Европа относно намерението си да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), т.е. временна дерогация при извънредно положение по реда на чл. 15 от ЕКПЧ.

Дерогация означава освобождаване на държавата от изпълнението на определени нейни (международни) задължения при спазване на определени изисквания. Конкретното предписание на чл. 15, ал. 1 от ЕКПЧ закрепва възможност за държавите, които са страна по Конвенцията, да предприемат такива действия “[п]о време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията”.

В случая българската държава възнамерява да предприеме действия по такава дерогация в интерес на общественото здраве. На практика това би довело до фактическо ограничаване на определени основни права, гарантирани от ЕКПЧ. Съдебната практика на Съда по правата на човека в Страсбург не е еднозначна по въпроса какви събития съставляват “време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията”. Въпреки това, като общо правило, към тази категория се причисляват “изключителни кризисни или извънредни ситуации, които засягат цялото население и представляват заплаха за организирания живот на общността, което съставлява държавата” (Lawless v. Ireland, Решение of 1 юли 1961, Серия A, № 3, параграф 28).

Съгласно чл. 15, параграф 3 от Конвенцията, страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем. Въпреки че съществуват противоречиви мнения относно правния ефект на уведомлението, може да се приеме за безспорно, че то е изискване за законосъобразност на предприетите мерки.

Важно е да се отбележи, че тези действия не могат да съставляват бланкетно освобождаване от задълженията на държавата, например по чл. 6 от Конвенцията, който гарантира правото на справедлив съдебен процес. В този смисъл, доколкото такива дерогации от чл. 6 са предприети (уведомлението все още не е публикувано на уебсайта на Министерство на правосъдието, нито е обявено в публичния регистър на уведомления на Съвета на Европа), тези действия в никой случай не могат да възпрепятстват общо “спиране” на делата пред Европейския съд по правата на човека.

COVID-19 предполага временни противоепидемични ограничения на някои неосновни права от ЕКПЧ. Други държави също предприемат подобни мерки. Този процес, обаче, следва да бъде прозрачен и процедурно издържан. Конструктивна първа стъпка би било публичното обявяване на уведомлението относно дерогацията, предложено от министър Кирилов до вицепремиер и министър Захариева. Така би станало ясно на широката общественост кои неосновни права биха били ограничени и с каква точно цел.

Ще прекрачим границите на необходимите и съразмерни действия за справяне с една действително извънредна ситуация, ако това бъде за сметка на основните права на човека. Това важи с още по-голяма сила в момент, в който съдебният и парламентарен контрол не работят с пълния си капацитет. За съжаление, в други държави се докладва ръст на домашното насилие по време на карантина. Към момента България взема цялостно адекватни мерки срещу пандемията. Амнести Интернешънъл България призовава те да останат такива.

• Смятате, че извънредното положение е нарушило Вашите права или имате други специфични въпроси за дерогацията? Пишете на group@amnesty.bg.
• А знаете ли, че 12-те златни звезди, които днес свързваме с Европейския съюз, водят началото си от друга организацията, а именно Съвета на Европа?