България и основните права в Резолюцията на ЕП
На 8. октомври 2020 г. Европейският Парламент (ЕП) прие резолюция относно принципите на правовата държава и основните права в България. В Резолюцията ЕП обръща внимание на редица фактори, сочещи към значително влошаване на зачитането принципите на правовата държава, демокрацията и основните права, включително независимостта на съдебната система, разделението на властите, борбата срещу корупцията и свободата на медиите в страната. Сред посочените проблеми са използване на слово на омразата по адрес на малцинства, включително от страна на министри от правителството; множество сигнали за злоупотреби с еврофондове; повдигнатите обвинения срещу няколко бивши министри; протестите на гражданското общество, които продължават без прекъсване повече от три месеца; публикуваният в началото на тази година индекс за възприятие на корупцията („Трансперънси интернешънъл“) за 2019 г., съгласно който България е на последно място в класацията сред страните членки на Европейския съюз (ЕС); публикуваният в края на април 2020 г. световен индекс за свобода на печата за 2020 г., където България се нарежда на 111-о място в света и на последно място сред държавите членки на ЕС, и други силно обезпокоителни събития от изминалата година, израз на тенденции, градили се с години. Документът на ЕП няма обвързващ характер за българската държава, но представя мнението на представители на европейската общност за ситуацията в страната.
Резолюцията осъжда всички случаи на слово на омразата, дискриминация и враждебност срещу хора от ромски произход, жени, ЛГБТИ лица и лица, принадлежащи към други малцинствени групи, като в отделна точка ЕП разглежда решението на Конституционния съд от 27. юли 2018 г. относно несъответствието на Истанбулската конвенция с Конституцията на България, а именно:
ЕП изразява разочарованието си от решението на Конституционния съд от 27. юли 2018 г. да обяви Истанбулската Конвенция за противоконституционна. Обръща се внимание и на негативното и невярно тълкуване на Конвенцията в публичното пространство, което се дължи на негативни кампании от определени медии, за които има данни, че са с предполагаеми връзки с правителството и опозиционните партии, целящи дискредитиране на целите на конвенцията. Тези кампании са с участието на членове на правителството, като резолюцията не ги споменава поименно.
Сред българското общество се наблюдава и обвързване на международния документ с теми като въвеждането на трети пол и узаконяването на еднополовите бракове в България. В действителност нито една от горепосочените теми не е част от Конвенцията. Документът споменава “мъже” и “жени”, без да засяга въпросите на еднополовото съжителство. ЕП изразява притеснение, че подобни кампании допринасят към заклеймяването на уязвимите групи, които са в риск от насилие, основано на пола, особено в контекста на глобалната пандемия от Ковид-19 и националните мерки за карантина и самоизолация.
Какво се случи с предложението на правителството и БСП да изготвят и приемат закони, с които да въведат необходимите промени за жертвите на домашно насилие, предвидени от Истанбулската конвенция? Приеха се изменения в два закона, но те адресират само част от проблемите за жертвите на домашно насилие. Според Резолюцията на ЕП тези промени в нашето законодателство са недостатъчни, за да се справят със сложността на проблема и най-вече да увеличат превенцията и борбата с домашното насилие. Освен това Резолюцията апелира българските институции да направят необходимите законодателни промени, за да се включи половата идентичност като основание за дискриминация, да обхване престъпленията от омраза, основана на признаци като сексуална ориентация, полова идентичност, себеизразяване и сексуални характеристики. Резолюцията призовава властите да приложат свързаните решения на Съда на ЕС и Европейския съд за правата на човека в този контекст. ЕП подчертава нуждата да се обърне внимание на положението на съпрузите и родителите от един и същи пол, с оглед да се гарантират равни права за всички двойки, включително упражняване на правото на недискриминация по закон и в действителност.
“Амнести Интернешънъл България” апелира към българските власти да обърнат внимание на точките от Резолюцията, както и на препоръките относно жертвите на домашно насилие. С оглед последните новини за втора вълна на Ковид-19 в Европа и затягането на мерките в държавите, сред които самоизолация и ограничаване на социалните контакти, жертвите на домашно насилие са изправени пред нови опасности. В близост до своите насилници, те имат нужда от подкрепата на институциите и обществото повече от всякога. Ние от Амнести България обърнахме внимание на този проблем при миналата вълна от Ковид-19 през пролетта. Можете да видите разговора ни по темата с Катя Кръстанова — клиничен психолог, на нашата фейсбук страница.
